Първият поглед

       Единадесет часа- само от толкова време се познаваха. Но той бе загадъчен, леко странен и налудничав , с прекрасна усмивка и хрипкав глас. Някак прекалено различен от представата й за „момчето”, но я бе спечелил вече.
        Беше почти полунощ, когато той,нека го наречем Алекс, и другите от групата се върнаха в стаята. Носеха няколко бутилки  алкохол и две безалкохолни.Очертаваше се тежка вечер.
       Най-добрата й приятелка й бе казала , че и той я харесва. Това я обнадежди още повече. Минутите течаха много бързо и някак си когато всички погледнаха часа, той показваше четири сутринта. Странно, всичко мина като за един миг. Но и за Алекс , и за Ейми всеки техен поглед бе важен, всяка дума,която си казаха се запечата в съзнанието им.
      Другите решиха, че са пили достатъчно и, че ще лягат.Всички се съгласиха-облякоха нощниците и се вмъкнаха в леглата.Само две грешни души се изнизаха тайно от топлите си завивки и излязоха на студената веранда. Ейми бе по съвсем къса нощничка и замръзваше. Алекс я прегърна, за да я стопли,но това не му беше достатъчно. От мига , в който я видя преди няколко часа единствената мисъл , която се въртеше в главата му бе колко ли нежни бяха устните й. Поговориха си малко, сякаш взаимно усещаха какво щеше   да се случи, но бавно изчакваха , за да опипат почвата. Това бе излишно, защото така и не разбираха какво казва другия , само наблюдаваха движенията на устните си, докато… Докато не издържаха и се целунаха. Сляха устните си толкова силно и страстно, че все едно единият бе огънят, а другият водата, която го потушава.

Липсваш ми...

   Чувствата ми са прекалено объркани в момента, за да знам точно какво искам. Лутам се и не знам по кой път да поема. От една страна си ти - прекрасен, мил, див, красив и безкрайно подкрепящ ме, а от друга - съм самата аз, това което съм, ученолюбивата, амбициозната, постоянно заетата.
  Прекалено си далеч, за да ме разбереш. Сърцето ми се разкъсва между теб и разумното. Единственото сигурно в момента е твоята липса и чувството, което тя ми причинява. Побърквам се като знам , че си толкова надалеч. Липсваш ми, но не мога само заради това да оставя всичко и да дойда при теб. Искам да знам, че и аз ти липсвам. Искам да имам по- основателна причина да рискувам . Трябва да реша по кой път да поема.
  Защо понякога нещата се случват толкова бавно и мъчително. Не можеше ли да останеш още няколко дни и да си кажем всичко в лицето, а е нужно сега всяка вечер да проверявам дали си ми писал. Можеше да е много по-добре и да бях сигурна поне в моите чувства, но аз и в тях не съм. Всичко е каша в главата ми и знам , че само ти можеш да я оправиш. Но как да ти кажа, че искам помощ, че искам да те видя и да те прегърна силно.
  Да, знам и аз ти липсвам. Но не знам дали толкова колкото и ти на мен. Страшно нещо е това животът. В един момент ти дава шанс да опознаеш човек, който да преобърне целия ти свят. А в другия така подрежда нещата, че всичко изградено до сега да се провали.

 Но каквото и да си философствам още единственото , което исках да каже бе, че те искам до мен! Липсваш ми, по дяволите!!!

Обръщам се!

        Страх ме е да се обърна. Знам, че си зад мен. Знам, че ме наблюдаваш. Знам, че ако се завъртя ще срещна погледа ти върху моя. И знам, че точно от това ме е страх най-много.


       В началото си казвах, че няма как да ме харесваш. Просто си мил и по някаква случайност всеки път когато погледна към теб и ти ме гледаш. Но с времето това "приятелство" се превърна в нещо повече. Телефонни обаждания без причина. Глупави закачки и сладки усмивки. Нежни прегръдки уж за довиждане. А сега не знам какво е това между нас...
      Всички ми повтаряха, че харесваш друга. Дори самата аз си го втълпих. Не знам от страх, че няма да се получи или от предпазливост да не бъда отново наранена. Просто повярвах на думите им. Но в онзи ден усмивката ти говореше нещо съвсем друго. Очите ти ме гледаха сякаш съм единствената и няма никой около нас. В този ден физически, психически, духовно и по какъвто начин се сетиш, АЗ се влюбих до уши в теб!
      Но ти заминаваш. Цяло лято няма да те има и ще си далеч от мен. Не ти казах какво чувствам, но и ти не го направи. Вярно показа ми, че държиш на мен и , че една прегръдка не ти е достатъчна. Но аз вече искам повече. "Приятелството" не ми стига. И ако сега се обърна и видя дълбоките ти очи няма да те пусна да си тръгнеш.
     Страх ме е да се обърна. Ами ако не ме послушаш и заминеш. Аз какво ще правя? Страх ме ,че и ако не те погледна след малко ще загубя шанса да сме заедно. Трябва да рискувам, но нямам тази смелост. Нищо пък не губя като опитам, нали?! Едно, две, три... обръщам се!

     - Изплаши ме! - почти изкрещях. Той беше зад мен , на няма и пет крачки, и някак си знам точно какво мислеше в този момент. Събрах смелост и прошепнах с най - очарователната си усмивка и насълзени очи.  - Да, искам да дойда с теб!
    -А аз не искам да заминавам сам! - леко ме привлече към себе си и силните му ръце се обвиха около кръста ми. Единствената мисъл , минаваща през главата ми бе " Не ме е страх!Той е до мен!".

My sis

  Времето сякаш лети...
  24 май - балът на най-добрата ми приятелка, на моето неповторимо Муше и небиологична сестричка мина. Тя вече е на морето,далеч от мен, и ми липсва страшно много.Макар и да си говорим всеки ден по телефона, не е същото, защото знам, че е на 200 километра разстояние, а не до мен.Някак си разбирам, че след това лято вече нищо няма да е същото. Повечето ми приятели ще станат студенти, няма да ги виждам толкова често и най-лошото аз ще бъда от така наречените "абитуриенти" . Ще бъда от най-големите в училище. Странно като се има в предвид, че вътрешно се чувствам на не повече от десет и правя глупости като за пет годишна.

  Знам, че и лятото ще мине изключително бързо.Няма да го усетя. На есен за последен път ще отида на Първия си учебен ден. След това започват изпити ,балове ,матури , кандидатстване и надявам се София. Макар да има цяла календарна година го това време, то ще отлети и ще се чудя как мина толкова бързо. Все едно преди ден бях на тренировки и се запознах с едно момиче с къса кестенява коса, все едно снощи ядохме от нашите кексчета с въпроси. Ще ми липсва това време на лудории! Ще ми липсва и онова другото момиче, с което се къпехме във фонтаните и на галено наричах Лудост! Ще ми липсва и момчето с уникалния смях! Ще ми липсват и още много други хора, но нали това е живота- свършва един период ,за да започне друг-надявам се много по-хубав!
  P.S. Нека има емоции това лято!Обичам те,Муше!

Опиянена

      Някак си запомних само очарователната му усмивка и дълбоките му сини очи.Всичко,за което говореше, ми е като в мъгла. Рядко ми се случва да съм толкова опиянена от някого. Спомням си как като се засмееше две хубави трапчинки се образуваха около усмихнатото му лице. Не, че съвсем не си спомням други подробности... Черната, къса и леко чуплива коса, високото му  и мускулесто  тяло, целият мокър-от глава до пети, и малките капчици пот ,спускащи се по него. Явно ми е бил много слаб ангела.Но едно не ми го побира главата как ще помня такива части и места от тялото му, а няма да запомня ,че има татуировка.Странно, но факт. Ниско в дясната част на кръста, точно над слабините. Е добре как няма точно това да запомня. Но пък всяко мускулче по корема и стегнатите му крака мога да го опиша изключително детайлно. Побъркала съм се. Ама то от тези негови красиви и харизматични очи как да не полудееш. Можех да потъна в тях и да се изгубя завинаги.
     Но като всяко хубаво нещо в живота ми и този невероятен момент  трябваше да се обърка. Да игнорираме хората , но как ще забравя да го попитам как се казва. Има най-разпространеното  и лесно име, а аз не го помнех. Добре, че понякога се случват наистина неочаквани и готини неща и разбрах името му. Обстоятелствата, когато искаш нещо да се случи изключително много, са на твоя страна. И ето разбрах името му, да вярно след три месеца, но вече го знам, познавам го и кой знае нещата може и да продължат и по нататък. Странно нещо е живота и не знаеш какво хубаво нещо може да ти се случи на пример в една .... парна баня!

no more love

              Понякога имам чувството, че никой не ме разбира, но веднага след това се сещам, че просто няма как някой да проникне в сърцето ми и да разбере какво преживявам, след като самата аз все още не знам какво ми  се случва.Може би някои хора биха казали , че просто съм се влюбила, но ако е така защо ги няма онези пеперуди в корема? Нали уж любовта трябва да е като във вълшебна приказка с хубав край.."и заживели щастливо".. е при мен изглежда приказката се е превърнала във филм на ужасите и главният герой някъде е избягал и ме е оставил сама със зомбитата и вампирите. Не ми харесва този сюжет. Аз да страдам ненужно заради някой , който не ме заслужава. Ще плача и ще се чудя защо на мен ли? Е няма! Просто е... не съм влюбена,а просто заблудена. Невъзможно е да изпитваш любов към някой, за когото ти е вече все едно .

Май открих сама какво ми е! Объркала съм се за малко и съм си помислила, че мога да го обичам. Как ли пък не?! Мога само да му се изплюя в лицето и да му кажа "Върви по дяволите!"!

Ваканцияяя

                     Времето навън е студено, сякаш ледниковият период е настъпил. Не ми се мъдра от вкъщи. Топло мляко, бисквитки , готин филм и одеяло. Какво повече мога да искам за през зимната ваканция? В такова мразовито време дори не искам и да си помислям какво щеше да е ако трябваше и на училище да ходя.
                   Ваканцията- най-хубавото време от учебната година. А мързелуването вкъщи е най-добрия начин да оползотворим свободното си време сега. Снегът навън е замръзнал, всичко се е превърнало в ледена пързалка и няма жива душа по улиците. Дори самата гледка през прозореца на стаята ми е успокояваща- поле, планини и улици побелели и тихо заспали. Чувството е прекрасно да станеш сутринта и да изпиеш чаша топло мляко наслаждавайки се на красивата притихнала природа навън. Обичам зимата, с всичките й виелици и бури, с тихия сняг и малки снежинки. Харесват ми боевете със снежни топки, карането на ски и правенето на снежни човеци. Може да е студено и тази ваканция да ни е дадена, за да стоим на топло, но как да не се изкуши човек да не излезе навън с приятели и да напълни гърба на някой от тях със сняг. Е просто е невъзможно!
                      Вярно водя се на седемнадесет години, но все още когато ми кажат ваканция първата ми мисъл е спане до късно и мързелуване цял ден. Май само на външен вид съм пораснала, защото в сърцето си се чувствам на не повече от пет. А когато бях на пет какво най обичах да правя през зимата- да се въргалям в снега с приятели и после да се прибера чисто мокра. Явно не съм пораснала много. Тази може да е последната ми зимна училищна ваканция и няма да мързелувам през целия ден вкъщи. Графикът е следния: спане до единадесет, топла закуска в леглото и след това цял следобед в снега, а вечерта на топло ще се завия пред телевизора. Дали не е перфектно ?

                       Ооо как обичам зимната ваканция не е истина!

Оцеляване

    Понякога имам чувството, че съм незабележима, невзрачна, че просто не съществувам. Никой не ме забелязва. Все едно не съм сред хората, все едно само аз ги виждам, а те мен не. Но какво се учудвам? За да те забележат момчетата трябва да се държиш като кифла и каквото пожелаят да го изпълняваш,а за да се слееш с момичетата трябва да си същата кучка като тях. Жалко, но истина. Не искам да съм такава. Не желая да се държа гадно, да наранявам хората, да ги обиждам и накрая все да играят по моята свирка. Защо трябва да се държа лицемерно, за да „оцелея” ?

    В последно време ми се налага да се правя на човек , какъвто не съм. Усмихвам се и се смея на неща, които не понасям. Държа се приятелски с хора, които не заслужават и които мога само да съжалявам. Чувствам се ужасно, заради това ,което правя. Но нямам друг избор. Или трябва да се нагаждаш към ситуацията , или си вън от играта. Както казват хората „ Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо.” , аз правя точно това в момента. Държа хората ,които ме отвръщават изключително близо до мен. А всъщност ако някой от тях можеше да разбере колко много ги мразя. Това няма как да стане, не са толкова умни ,за да го осъзнаят. Мислят си, че светът се върти около тях. Ум колкото на мишка, а са със самочувствие до небесата. Не го разбирам това. Колкото си по-глупав, толкова повече се мислиш за най-великия. Как си мечтая някой ден да им кажа всичко това в очите. Знам, че и това време ще настъпи, а до тогава трябва да се държа лицемерно. За да оцелееш в този живот трябва да въртиш на пръста си всички около себе си така както на теб ти е изгодно и да не ти пука. Обещавам си да се науча да го правя!

  Всичко се връща в този живот!

Love

Повечето хора си мислят,че ако си приличат с половинката си,връзката им ще продължи по-дълго. Ще харесват една и съща музика,ще гледат едни и същи филми и ще бъдат заедно със собственото си копие.Но това не е забавно.Колко по-интересно е да откриваш всеки миг по нещо ново в другия и да му се радваш. Не е нужно да имате еднакви интереси и да харесвате едни и същи неща. Напротив,колкото сте по-различни и по-загадъчни за другия,толкова по ще си допаднете. Противоположностите се привличат, допълват се взаимно,като деня и нощта. Две полвинки на едно цяло. Напълно различни , а в същото време образуват перфектното връзка. Няма точно определени критерии как ще се влюбиш,колко време ще продъжи любовта ви , дали ще се разбирате или ще си омръзнете бързо. И  да вярно е, че ако накрая това между вас свърши ще те заболи и ще се чудиш защо изобщо трябваше да си с този човек. Отговорът обаче е много прост-ти беше с него,защото го обичаше и преживяхте заедно прекрасни моменти и какво от това,че всичко свърши. Идва нов ден,нова седмица,ново начало, а може би и нова любов. Животът е прекалено кратък, за да търсиш перфектния човек,с идеалния образ и белия кон. Няма смисъл,не се знае дали той може да те направи щастлива. Търси интересното, новото, забавното и различното и не се страхувай от провал,защото след него винаги ще дойде нещо по-добро. А защо пък трябва всичко да свършва,може пък и да има хепи енд, нали? 

End

Омръзна ми да бъда все добрата,все тази,която е насреща,когато пожелаеш,а накрая когато не ти изнася аз съм никоя.Но знаеш ли какво вече няма да е така.Лицемерието и лъжата ще станат второто ми лице.Няма да виждат сълзите,тревогите и провалите ми.Усмивката и смехът ще прикриват всичко.Само,че аз няма да се смея заедно с теб,а ще се смея на теб.На глупостта ти,на погрешното ти самочувствие.Но знаеш ли кое е най-хубавото от всичко това-най-накрая ще се оттърва от теб и знам,че нищо няма да загубя от това.Напротив,ще спечеля .Има истински хора на този свят и те заслужават моята обич и внимание,за радост ти не си сред тях.За теб само пренебрежение и отвръщение.По-добра съм и колкото и да се променям пак няма да мога да те настигна.Признавам си победи ме-не мога да бъда такава курва като теб.С "приятелството" беше до тук! : )

Целувката

Както всяка петък вечер улиците, на иначе пустото градче, се напълваха с хора. И този петък не бе по-различен. Майки с малките си дечица се разхождаха из парковете, заведенията бяха пълни с тийнейджъри, възрастни хора с наслада наблюдаваха залеза от някоя пейка, а в една забутана уличка момче и момиче си разменяха тяхната първа целувка.

-Тим,сигурен ли си ,че това е правилно?-попита едва,едва с притихнал глас Дейна.Красивото й обло лице го гледаше право в очите в очакване на отговор.Но минутите минаваха,усещайки се като часове,та дори и като дни,а Тим не проронваше и дума.Той само я гледаше с втренчен и малко плашещ поглед.-Тим ,отговори ми!-изписка момичето.

-Дей, защо изобщо ме питаш? Нима вече не си разбрала,че не ме интересува дали е правилно или не.-безизразният му поглед се плъзна от красивите й зелени очи към нежните й устни и пак я погледна,но този път в очите му се четеше топлота.-Аз искам теб..само теб.Не ме интересуват другите и мнението им.Интересуваш ме ти!Така ,че не ме питай отново дали съм сигурен в това.Убеден съм!

Тим не изчака и секунда повече,за да притегли Дейна още по-близо към себе си и най-накрая да я целуне.През последните няколко седмици този момент го  бе обсебил,този момент се бе превънал в мечта.Той леко притисна устните си към нейните и се отдаде на удоволствието.Разбра, че чакането си е заслужавало.Но той знаеше това от самото начало.Точно,заради това не се и отказа толкова много време,защото знаеше,че ще си струва.

-Благодаря ти!-отдръпна се леко зашеметена Дейна.

-За какво?

-Затова, че ме харесваш.-отговори засрамено зеленооката красавица.Тим се засмя,първо съвсем тихо,но в следващият момент избухна в силен смях.

-Как така ще ми благодариш?Та аз трябва да ти благодаря,че те има и че ме допусна до себе си.Глупачето ми,аз ти благодаря,че ме харесваш!-все още засмян той я хвана леко през кръста и я залуля,докато накрая не се целунаха отново.

Грях

Готиният момент,когато си се сгушила силно в половинката си,отпуснала си се на рамото му и леко се унасяш.И точно преди реалността ти да се превърне в красив сън,твоето момче решава да те целуне-бързо,нежно и на идеалното място,за да те вкара в грях-по вратлето.