вторник, 31 януари 2012 г.

Оцеляване


    Понякога имам чувството, че съм незабележима, невзрачна, че просто не съществувам. Никой не ме забелязва. Все едно не съм сред хората, все едно само аз ги виждам, а те мен не. Но какво се учудвам? За да те забележат момчетата трябва да се държиш като кифла и каквото пожелаят да го изпълняваш,а за да се слееш с момичетата трябва да си същата кучка като тях. Жалко, но истина. Не искам да съм такава. Не желая да се държа гадно, да наранявам хората, да ги обиждам и накрая все да играят по моята свирка. Защо трябва да се държа лицемерно, за да „оцелея” ?
    В последно време ми се налага да се правя на човек , какъвто не съм. Усмихвам се и се смея на неща, които не понасям. Държа се приятелски с хора, които не заслужават и които мога само да съжалявам. Чувствам се ужасно, заради това ,което правя. Но нямам друг избор. Или трябва да се нагаждаш към ситуацията , или си вън от играта. Както казват хората „ Дръж приятелите си близо, а враговете още по-близо.” , аз правя точно това в момента. Държа хората ,които ме отвръщават изключително близо до мен. А всъщност ако някой от тях можеше да разбере колко много ги мразя. Това няма как да стане, не са толкова умни ,за да го осъзнаят. Мислят си, че светът се върти около тях. Ум колкото на мишка, а са със самочувствие до небесата. Не го разбирам това. Колкото си по-глупав, толкова повече се мислиш за най-великия. Как си мечтая някой ден да им кажа всичко това в очите. Знам, че и това време ще настъпи, а до тогава трябва да се държа лицемерно. За да оцелееш в този живот трябва да въртиш на пръста си всички около себе си така както на теб ти е изгодно и да не ти пука. Обещавам си да се науча да го правя!
  Всичко се връща в този живот!

Няма коментари:

Публикуване на коментар