Както всяка петък вечер улиците, на иначе пустото градче, се напълваха с хора. И този петък не бе по-различен. Майки с малките си дечица се
разхождаха из парковете, заведенията
бяха пълни с тийнейджъри, възрастни хора с наслада наблюдаваха залеза от някоя
пейка, а в една
забутана уличка момче и момиче си разменяха тяхната първа целувка.
-Тим,сигурен ли си ,че това е
правилно?-попита едва,едва с притихнал глас Дейна.Красивото й обло лице го
гледаше право в очите в очакване на отговор.Но минутите минаваха,усещайки се
като часове,та дори и като дни,а Тим не проронваше и дума.Той само я гледаше с
втренчен и малко плашещ поглед.-Тим ,отговори ми!-изписка момичето.
-Дей, защо изобщо ме питаш? Нима вече не си разбрала,че не ме интересува дали е
правилно или не.-безизразният му поглед се плъзна от красивите й зелени очи към
нежните й устни и пак я погледна,но този път в очите му се четеше топлота.-Аз
искам теб..само теб.Не ме интересуват другите и мнението им.Интересуваш ме
ти!Така ,че не ме питай отново дали съм сигурен в това.Убеден съм!
Тим не изчака и секунда повече,за да
притегли Дейна още по-близо към себе си и най-накрая да я целуне.През
последните няколко седмици този момент го бе обсебил,този момент се бе превънал в
мечта.Той леко притисна устните си към нейните и се отдаде на
удоволствието.Разбра, че
чакането си е заслужавало.Но той знаеше това от самото начало.Точно,заради това
не се и отказа толкова много време,защото знаеше,че ще си струва.
-Благодаря
ти!-отдръпна се леко зашеметена Дейна.
-За
какво?
-Затова,
че ме харесваш.-отговори засрамено зеленооката красавица.Тим се засмя,първо
съвсем тихо,но в следващият момент избухна в силен смях.
-Как
така ще ми благодариш?Та аз трябва да ти благодаря,че те има и че ме допусна до
себе си.Глупачето ми,аз ти благодаря,че ме харесваш!-все още засмян той я хвана
леко през кръста и я залуля,докато накрая не се целунаха отново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар