сряда, 18 януари 2012 г.

Целувката


Както всяка петък вечер улиците, на иначе пустото градче, се напълваха с хора. И този петък не бе по-различен. Майки с малките си дечица се разхождаха из парковете, заведенията бяха пълни с тийнейджъри, възрастни хора с наслада наблюдаваха залеза от някоя пейка, а в една забутана уличка момче и момиче си разменяха тяхната първа целувка.
-Тим,сигурен ли си ,че това е правилно?-попита едва,едва с притихнал глас Дейна.Красивото й обло лице го гледаше право в очите в очакване на отговор.Но минутите минаваха,усещайки се като часове,та дори и като дни,а Тим не проронваше и дума.Той само я гледаше с втренчен и малко плашещ поглед.-Тим ,отговори ми!-изписка момичето.
-Дей, защо изобщо ме питаш? Нима вече не си разбрала,че не ме интересува дали е правилно или не.-безизразният му поглед се плъзна от красивите й зелени очи към нежните й устни и пак я погледна,но този път в очите му се четеше топлота.-Аз искам теб..само теб.Не ме интересуват другите и мнението им.Интересуваш ме ти!Така ,че не ме питай отново дали съм сигурен в това.Убеден съм!
Тим не изчака и секунда повече,за да притегли Дейна още по-близо към себе си и най-накрая да я целуне.През последните няколко седмици този момент го  бе обсебил,този момент се бе превънал в мечта.Той леко притисна устните си към нейните и се отдаде на удоволствието.Разбра, че чакането си е заслужавало.Но той знаеше това от самото начало.Точно,заради това не се и отказа толкова много време,защото знаеше,че ще си струва.
-Благодаря ти!-отдръпна се леко зашеметена Дейна.
-За какво?
-Затова, че ме харесваш.-отговори засрамено зеленооката красавица.Тим се засмя,първо съвсем тихо,но в следващият момент избухна в силен смях.
-Как така ще ми благодариш?Та аз трябва да ти благодаря,че те има и че ме допусна до себе си.Глупачето ми,аз ти благодаря,че ме харесваш!-все още засмян той я хвана леко през кръста и я залуля,докато накрая не се целунаха отново.

Няма коментари:

Публикуване на коментар