...

     Не зная къде да пиша, какво да пиша, как да се изразя, къде да избягам от реалността?!!!
Започва новата учебна година, с прекалено много нови лица, със забравени хора, моменти и емоции. Искам само да се затворя в някаква стая, да плача и да забравя за всички около мен. Поне за малко... Бу е тук да обърква положението, The perfect one е все още само най-добрият приятел, Съседът е тук, за да се пречка... красива картинка се заформя и едно разбито сърчице

Време е

    Не съм писала отдавна! Време е да си излея всичко!

    С кое да започна ли?! 

    Щастлива съм, защото завърших първи курс напълно успешно! Осъзнавам, че усилията, които полагам, са оправдани. Приятно е да знаеш, че си постигнал нещо. Година беше изпълнена с много емоции(и положителни, и отрицателни), запознах се с много хора, различни характери и ценности, удивлявах се ,смеех се, плаках, но всичко си заслужаваше. Щастлива съм, защото имам прекрасни и най-важното истински приятели. Моето Муше си е все още моето Муше. А новите хора в живота ми,особено някои от тях, си заслужиха мястото си в него. Щастлива съм,защото имам страхотно семейство и уникални родители . Какво повече мога да искам?! Но ето, че искам. Искам отговори!

   Поставена  съм пред сериозни (поне за мен) изпитания и въпроси.  Познавам характера си. Реша ли нещо, постигам го. Виновна ли съм за нещо, се опитвам да се извиня, а дори и да не съм - отстъпвам. Страх ме е от загуба. Но не от загуба в състезание, а от загубата на хората около мен. Привързвам се лесно,но много силно. Давам много шансове, надявам се винаги на нещо по-добро. Но дойде ли моментът , в който осъзная, че всичко е до тук, то наистина е до там! Опитвам се да запазя детското в себе си. Не се отказвам лесно. Но ми е трудно да се оправям в любовта. Там винаги всичко оплитам,много при това.

  И тук идват изпитанията. Както нямаше никого в живота ми се появиха прекалено много момчета. И това не е хубаво. Изгубих се! Има момче, което ме разсмива, харесва ме и до някъде и аз него, интересува се от мен постоянно и е прекрасно, момчето, което винаги съм чакала , но учи в чужбина, а това с разстоянието е ужасно и не искам отново да си ги причинявам. Има друго момче,което не познавам и също ме харесва, но даже не искам да го опозная повече. И ето го и третото момче, на което мога да кажа всичко, което ме подкрепя, което аз много харесвам и за което аз съм само приятелка, вярно една от най-добрите му приятелки, но какво мога да направя като няма нещо в него, което да не ми харесва . Ето какви са въпросите: Какво и кого да избера? Да рискувам ли? Защо трябва да е толкова сложно? Не може ли просто като се събудя утре и да съм на пет? А какво ще правя с живота си по нататък? 

   А отговорите ли? Не ги знам! Искам по-бързо да ги разбера!

   Във ваканция съм и искам да обиколя света. Ето още един въпрос: Кога? Защото това е мечтата ми от години насам- да пътувам, да научавам нови неща, да преоткривам красотите на България и Света. Надявам се скоро : )

  

new life,old worries

          I feel sick of everybody аnd extremely tired of everything!I need new places,new people,more friendly and much more positive!

Заблудих се,че съм се запознала със страхотни хора,но за жалост - греда! Както обикновено всичко хубаво е само един миг!

Уча специалност в университета,която е изключително тежка!Нямам време да погледна приятелите и семейството си! А някакви нови лица само ми създават главоболия.

И най-странното е ,че единственото,което ме разсейва са чатовете с едно непознато момче... Знам, че щастието е мимолетно, нетрайно и трудно откриваемо,затова не мечтая за пълното щастие, а само за малко спокойствие и повече усмихнати моменти! Но защо винаги има хора, които развалят момента?! 

Имам нужда да кажа "довиждане" на всеки и всичко..да замина някъде далеч,отвъд всичко познато...да зарежа неприятностите,проблемите,намусените физиономии и да се почуствам себе си!

Късно вечерта е и мисля да си лягам,дано не забравя да си довърша поста,защото имам прекалено много емоции,които искам да излея!