вторник, 30 септември 2014 г.

...

     Не зная къде да пиша, какво да пиша, как да се изразя, къде да избягам от реалността?!!!
Започва новата учебна година, с прекалено много нови лица, със забравени хора, моменти и емоции. Искам само да се затворя в някаква стая, да плача и да забравя за всички около мен. Поне за малко... Бу е тук да обърква положението, The perfect one е все още само най-добрият приятел, Съседът е тук, за да се пречка... красива картинка се заформя и едно разбито сърчице

неделя, 13 юли 2014 г.

Време е

    Не съм писала отдавна! Време е да си излея всичко!
    С кое да започна ли?! 
    Щастлива съм, защото завърших първи курс напълно успешно! Осъзнавам, че усилията, които полагам, са оправдани. Приятно е да знаеш, че си постигнал нещо. Година беше изпълнена с много емоции(и положителни, и отрицателни), запознах се с много хора, различни характери и ценности, удивлявах се ,смеех се, плаках, но всичко си заслужаваше. Щастлива съм, защото имам прекрасни и най-важното истински приятели. Моето Муше си е все още моето Муше. А новите хора в живота ми,особено някои от тях, си заслужиха мястото си в него. Щастлива съм,защото имам страхотно семейство и уникални родители . Какво повече мога да искам?! Но ето, че искам. Искам отговори!
   Поставена  съм пред сериозни (поне за мен) изпитания и въпроси.  Познавам характера си. Реша ли нещо, постигам го. Виновна ли съм за нещо, се опитвам да се извиня, а дори и да не съм - отстъпвам. Страх ме е от загуба. Но не от загуба в състезание, а от загубата на хората около мен. Привързвам се лесно,но много силно. Давам много шансове, надявам се винаги на нещо по-добро. Но дойде ли моментът , в който осъзная, че всичко е до тук, то наистина е до там! Опитвам се да запазя детското в себе си. Не се отказвам лесно. Но ми е трудно да се оправям в любовта. Там винаги всичко оплитам,много при това.
  И тук идват изпитанията. Както нямаше никого в живота ми се появиха прекалено много момчета. И това не е хубаво. Изгубих се! Има момче, което ме разсмива, харесва ме и до някъде и аз него, интересува се от мен постоянно и е прекрасно, момчето, което винаги съм чакала , но учи в чужбина, а това с разстоянието е ужасно и не искам отново да си ги причинявам. Има друго момче,което не познавам и също ме харесва, но даже не искам да го опозная повече. И ето го и третото момче, на което мога да кажа всичко, което ме подкрепя, което аз много харесвам и за което аз съм само приятелка, вярно една от най-добрите му приятелки, но какво мога да направя като няма нещо в него, което да не ми харесва . Ето какви са въпросите: Какво и кого да избера? Да рискувам ли? Защо трябва да е толкова сложно? Не може ли просто като се събудя утре и да съм на пет? А какво ще правя с живота си по нататък? 
   А отговорите ли? Не ги знам! Искам по-бързо да ги разбера!
   Във ваканция съм и искам да обиколя света. Ето още един въпрос: Кога? Защото това е мечтата ми от години насам- да пътувам, да научавам нови неща, да преоткривам красотите на България и Света. Надявам се скоро : )
  

понеделник, 13 януари 2014 г.

new life,old worries

          I feel sick of everybody аnd extremely tired of everything!I need new places,new people,more friendly and much more positive!
Заблудих се,че съм се запознала със страхотни хора,но за жалост - греда! Както обикновено всичко хубаво е само един миг!
Уча специалност в университета,която е изключително тежка!Нямам време да погледна приятелите и семейството си! А някакви нови лица само ми създават главоболия.
И най-странното е ,че единственото,което ме разсейва са чатовете с едно непознато момче... Знам, че щастието е мимолетно, нетрайно и трудно откриваемо,затова не мечтая за пълното щастие, а само за малко спокойствие и повече усмихнати моменти! Но защо винаги има хора, които развалят момента?! 
Имам нужда да кажа "довиждане" на всеки и всичко..да замина някъде далеч,отвъд всичко познато...да зарежа неприятностите,проблемите,намусените физиономии и да се почуствам себе си!
Късно вечерта е и мисля да си лягам,дано не забравя да си довърша поста,защото имам прекалено много емоции,които искам да излея!

вторник, 11 септември 2012 г.

Първият поглед


       Единадесет часа- само от толкова време се познаваха. Но той бе загадъчен, леко странен и налудничав , с прекрасна усмивка и хрипкав глас. Някак прекалено различен от представата й за „момчето”, но я бе спечелил вече.
        Беше почти полунощ, когато той,нека го наречем Алекс, и другите от групата се върнаха в стаята. Носеха няколко бутилки  алкохол и две безалкохолни.Очертаваше се тежка вечер.
       Най-добрата й приятелка й бе казала , че и той я харесва. Това я обнадежди още повече. Минутите течаха много бързо и някак си когато всички погледнаха часа, той показваше четири сутринта. Странно, всичко мина като за един миг. Но и за Алекс , и за Ейми всеки техен поглед бе важен, всяка дума,която си казаха се запечата в съзнанието им.
      Другите решиха, че са пили достатъчно и, че ще лягат.Всички се съгласиха-облякоха нощниците и се вмъкнаха в леглата.Само две грешни души се изнизаха тайно от топлите си завивки и излязоха на студената веранда. Ейми бе по съвсем къса нощничка и замръзваше. Алекс я прегърна, за да я стопли,но това не му беше достатъчно. От мига , в който я видя преди няколко часа единствената мисъл , която се въртеше в главата му бе колко ли нежни бяха устните й. Поговориха си малко, сякаш взаимно усещаха какво щеше   да се случи, но бавно изчакваха , за да опипат почвата. Това бе излишно, защото така и не разбираха какво казва другия , само наблюдаваха движенията на устните си, докато… Докато не издържаха и се целунаха. Сляха устните си толкова силно и страстно, че все едно единият бе огънят, а другият водата, която го потушава.

сряда, 20 юни 2012 г.

Липсваш ми...

   Чувствата ми са прекалено объркани в момента, за да знам точно какво искам. Лутам се и не знам по кой път да поема. От една страна си ти - прекрасен, мил, див, красив и безкрайно подкрепящ ме, а от друга - съм самата аз, това което съм, ученолюбивата, амбициозната, постоянно заетата.
  Прекалено си далеч, за да ме разбереш. Сърцето ми се разкъсва между теб и разумното. Единственото сигурно в момента е твоята липса и чувството, което тя ми причинява. Побърквам се като знам , че си толкова надалеч. Липсваш ми, но не мога само заради това да оставя всичко и да дойда при теб. Искам да знам, че и аз ти липсвам. Искам да имам по- основателна причина да рискувам . Трябва да реша по кой път да поема.
  Защо понякога нещата се случват толкова бавно и мъчително. Не можеше ли да останеш още няколко дни и да си кажем всичко в лицето, а е нужно сега всяка вечер да проверявам дали си ми писал. Можеше да е много по-добре и да бях сигурна поне в моите чувства, но аз и в тях не съм. Всичко е каша в главата ми и знам , че само ти можеш да я оправиш. Но как да ти кажа, че искам помощ, че искам да те видя и да те прегърна силно.
  Да, знам и аз ти липсвам. Но не знам дали толкова колкото и ти на мен. Страшно нещо е това животът. В един момент ти дава шанс да опознаеш човек, който да преобърне целия ти свят. А в другия така подрежда нещата, че всичко изградено до сега да се провали.
 Но каквото и да си философствам още единственото , което исках да каже бе, че те искам до мен! Липсваш ми, по дяволите!!!

вторник, 12 юни 2012 г.

Обръщам се!

        Страх ме е да се обърна. Знам, че си зад мен. Знам, че ме наблюдаваш. Знам, че ако се завъртя ще срещна погледа ти върху моя. И знам, че точно от това ме е страх най-много.


       В началото си казвах, че няма как да ме харесваш. Просто си мил и по някаква случайност всеки път когато погледна към теб и ти ме гледаш. Но с времето това "приятелство" се превърна в нещо повече. Телефонни обаждания без причина. Глупави закачки и сладки усмивки. Нежни прегръдки уж за довиждане. А сега не знам какво е това между нас...
      Всички ми повтаряха, че харесваш друга. Дори самата аз си го втълпих. Не знам от страх, че няма да се получи или от предпазливост да не бъда отново наранена. Просто повярвах на думите им. Но в онзи ден усмивката ти говореше нещо съвсем друго. Очите ти ме гледаха сякаш съм единствената и няма никой около нас. В този ден физически, психически, духовно и по какъвто начин се сетиш, АЗ се влюбих до уши в теб!
      Но ти заминаваш. Цяло лято няма да те има и ще си далеч от мен. Не ти казах какво чувствам, но и ти не го направи. Вярно показа ми, че държиш на мен и , че една прегръдка не ти е достатъчна. Но аз вече искам повече. "Приятелството" не ми стига. И ако сега се обърна и видя дълбоките ти очи няма да те пусна да си тръгнеш.
     Страх ме е да се обърна. Ами ако не ме послушаш и заминеш. Аз какво ще правя? Страх ме ,че и ако не те погледна след малко ще загубя шанса да сме заедно. Трябва да рискувам, но нямам тази смелост. Нищо пък не губя като опитам, нали?! Едно, две, три... обръщам се!
     - Изплаши ме! - почти изкрещях. Той беше зад мен , на няма и пет крачки, и някак си знам точно какво мислеше в този момент. Събрах смелост и прошепнах с най - очарователната си усмивка и насълзени очи.  - Да, искам да дойда с теб!
    -А аз не искам да заминавам сам! - леко ме привлече към себе си и силните му ръце се обвиха около кръста ми. Единствената мисъл , минаваща през главата ми бе " Не ме е страх!Той е до мен!".

сряда, 6 юни 2012 г.

My sis

  Времето сякаш лети...
  24 май - балът на най-добрата ми приятелка, на моето неповторимо Муше и небиологична сестричка мина. Тя вече е на морето,далеч от мен, и ми липсва страшно много.Макар и да си говорим всеки ден по телефона, не е същото, защото знам, че е на 200 километра разстояние, а не до мен.Някак си разбирам, че след това лято вече нищо няма да е същото. Повечето ми приятели ще станат студенти, няма да ги виждам толкова често и най-лошото аз ще бъда от така наречените "абитуриенти" . Ще бъда от най-големите в училище. Странно като се има в предвид, че вътрешно се чувствам на не повече от десет и правя глупости като за пет годишна.
  Знам, че и лятото ще мине изключително бързо.Няма да го усетя. На есен за последен път ще отида на Първия си учебен ден. След това започват изпити ,балове ,матури , кандидатстване и надявам се София. Макар да има цяла календарна година го това време, то ще отлети и ще се чудя как мина толкова бързо. Все едно преди ден бях на тренировки и се запознах с едно момиче с къса кестенява коса, все едно снощи ядохме от нашите кексчета с въпроси. Ще ми липсва това време на лудории! Ще ми липсва и онова другото момиче, с което се къпехме във фонтаните и на галено наричах Лудост! Ще ми липсва и момчето с уникалния смях! Ще ми липсват и още много други хора, но нали това е живота- свършва един период ,за да започне друг-надявам се много по-хубав!
  P.S. Нека има емоции това лято!Обичам те,Муше!