no more love

              Понякога имам чувството, че никой не ме разбира, но веднага след това се сещам, че просто няма как някой да проникне в сърцето ми и да разбере какво преживявам, след като самата аз все още не знам какво ми  се случва.Може би някои хора биха казали , че просто съм се влюбила, но ако е така защо ги няма онези пеперуди в корема? Нали уж любовта трябва да е като във вълшебна приказка с хубав край.."и заживели щастливо".. е при мен изглежда приказката се е превърнала във филм на ужасите и главният герой някъде е избягал и ме е оставил сама със зомбитата и вампирите. Не ми харесва този сюжет. Аз да страдам ненужно заради някой , който не ме заслужава. Ще плача и ще се чудя защо на мен ли? Е няма! Просто е... не съм влюбена,а просто заблудена. Невъзможно е да изпитваш любов към някой, за когото ти е вече все едно .

Май открих сама какво ми е! Объркала съм се за малко и съм си помислила, че мога да го обичам. Как ли пък не?! Мога само да му се изплюя в лицето и да му кажа "Върви по дяволите!"!

Ваканцияяя

                     Времето навън е студено, сякаш ледниковият период е настъпил. Не ми се мъдра от вкъщи. Топло мляко, бисквитки , готин филм и одеяло. Какво повече мога да искам за през зимната ваканция? В такова мразовито време дори не искам и да си помислям какво щеше да е ако трябваше и на училище да ходя.
                   Ваканцията- най-хубавото време от учебната година. А мързелуването вкъщи е най-добрия начин да оползотворим свободното си време сега. Снегът навън е замръзнал, всичко се е превърнало в ледена пързалка и няма жива душа по улиците. Дори самата гледка през прозореца на стаята ми е успокояваща- поле, планини и улици побелели и тихо заспали. Чувството е прекрасно да станеш сутринта и да изпиеш чаша топло мляко наслаждавайки се на красивата притихнала природа навън. Обичам зимата, с всичките й виелици и бури, с тихия сняг и малки снежинки. Харесват ми боевете със снежни топки, карането на ски и правенето на снежни човеци. Може да е студено и тази ваканция да ни е дадена, за да стоим на топло, но как да не се изкуши човек да не излезе навън с приятели и да напълни гърба на някой от тях със сняг. Е просто е невъзможно!
                      Вярно водя се на седемнадесет години, но все още когато ми кажат ваканция първата ми мисъл е спане до късно и мързелуване цял ден. Май само на външен вид съм пораснала, защото в сърцето си се чувствам на не повече от пет. А когато бях на пет какво най обичах да правя през зимата- да се въргалям в снега с приятели и после да се прибера чисто мокра. Явно не съм пораснала много. Тази може да е последната ми зимна училищна ваканция и няма да мързелувам през целия ден вкъщи. Графикът е следния: спане до единадесет, топла закуска в леглото и след това цял следобед в снега, а вечерта на топло ще се завия пред телевизора. Дали не е перфектно ?

                       Ооо как обичам зимната ваканция не е истина!