Чувствата ми са прекалено объркани в момента, за да знам точно какво искам. Лутам се и не знам по кой път да поема. От една страна си ти - прекрасен, мил, див, красив и безкрайно подкрепящ ме, а от друга - съм самата аз, това което съм, ученолюбивата, амбициозната, постоянно заетата.
Прекалено си далеч, за да ме разбереш. Сърцето ми се разкъсва между теб и разумното. Единственото сигурно в момента е твоята липса и чувството, което тя ми причинява. Побърквам се като знам , че си толкова надалеч. Липсваш ми, но не мога само заради това да оставя всичко и да дойда при теб. Искам да знам, че и аз ти липсвам. Искам да имам по- основателна причина да рискувам . Трябва да реша по кой път да поема.
Защо понякога нещата се случват толкова бавно и мъчително. Не можеше ли да останеш още няколко дни и да си кажем всичко в лицето, а е нужно сега всяка вечер да проверявам дали си ми писал. Можеше да е много по-добре и да бях сигурна поне в моите чувства, но аз и в тях не съм. Всичко е каша в главата ми и знам , че само ти можеш да я оправиш. Но как да ти кажа, че искам помощ, че искам да те видя и да те прегърна силно.
Да, знам и аз ти липсвам. Но не знам дали толкова колкото и ти на мен. Страшно нещо е това животът. В един момент ти дава шанс да опознаеш човек, който да преобърне целия ти свят. А в другия така подрежда нещата, че всичко изградено до сега да се провали.
Но каквото и да си философствам още единственото , което исках да каже бе, че те искам до мен! Липсваш ми, по дяволите!!!
сряда, 20 юни 2012 г.
вторник, 12 юни 2012 г.
Обръщам се!
Страх ме е да се обърна. Знам, че си зад мен. Знам, че ме наблюдаваш. Знам, че ако се завъртя ще срещна погледа ти върху моя. И знам, че точно от това ме е страх най-много.
В началото си казвах, че няма как да ме харесваш. Просто си мил и по някаква случайност всеки път когато погледна към теб и ти ме гледаш. Но с времето това "приятелство" се превърна в нещо повече. Телефонни обаждания без причина. Глупави закачки и сладки усмивки. Нежни прегръдки уж за довиждане. А сега не знам какво е това между нас...
Всички ми повтаряха, че харесваш друга. Дори самата аз си го втълпих. Не знам от страх, че няма да се получи или от предпазливост да не бъда отново наранена. Просто повярвах на думите им. Но в онзи ден усмивката ти говореше нещо съвсем друго. Очите ти ме гледаха сякаш съм единствената и няма никой около нас. В този ден физически, психически, духовно и по какъвто начин се сетиш, АЗ се влюбих до уши в теб!
Но ти заминаваш. Цяло лято няма да те има и ще си далеч от мен. Не ти казах какво чувствам, но и ти не го направи. Вярно показа ми, че държиш на мен и , че една прегръдка не ти е достатъчна. Но аз вече искам повече. "Приятелството" не ми стига. И ако сега се обърна и видя дълбоките ти очи няма да те пусна да си тръгнеш.
Страх ме е да се обърна. Ами ако не ме послушаш и заминеш. Аз какво ще правя? Страх ме ,че и ако не те погледна след малко ще загубя шанса да сме заедно. Трябва да рискувам, но нямам тази смелост. Нищо пък не губя като опитам, нали?! Едно, две, три... обръщам се!
- Изплаши ме! - почти изкрещях. Той беше зад мен , на няма и пет крачки, и някак си знам точно какво мислеше в този момент. Събрах смелост и прошепнах с най - очарователната си усмивка и насълзени очи. - Да, искам да дойда с теб!
-А аз не искам да заминавам сам! - леко ме привлече към себе си и силните му ръце се обвиха около кръста ми. Единствената мисъл , минаваща през главата ми бе " Не ме е страх!Той е до мен!".
В началото си казвах, че няма как да ме харесваш. Просто си мил и по някаква случайност всеки път когато погледна към теб и ти ме гледаш. Но с времето това "приятелство" се превърна в нещо повече. Телефонни обаждания без причина. Глупави закачки и сладки усмивки. Нежни прегръдки уж за довиждане. А сега не знам какво е това между нас...
Всички ми повтаряха, че харесваш друга. Дори самата аз си го втълпих. Не знам от страх, че няма да се получи или от предпазливост да не бъда отново наранена. Просто повярвах на думите им. Но в онзи ден усмивката ти говореше нещо съвсем друго. Очите ти ме гледаха сякаш съм единствената и няма никой около нас. В този ден физически, психически, духовно и по какъвто начин се сетиш, АЗ се влюбих до уши в теб!
Но ти заминаваш. Цяло лято няма да те има и ще си далеч от мен. Не ти казах какво чувствам, но и ти не го направи. Вярно показа ми, че държиш на мен и , че една прегръдка не ти е достатъчна. Но аз вече искам повече. "Приятелството" не ми стига. И ако сега се обърна и видя дълбоките ти очи няма да те пусна да си тръгнеш.
Страх ме е да се обърна. Ами ако не ме послушаш и заминеш. Аз какво ще правя? Страх ме ,че и ако не те погледна след малко ще загубя шанса да сме заедно. Трябва да рискувам, но нямам тази смелост. Нищо пък не губя като опитам, нали?! Едно, две, три... обръщам се!
- Изплаши ме! - почти изкрещях. Той беше зад мен , на няма и пет крачки, и някак си знам точно какво мислеше в този момент. Събрах смелост и прошепнах с най - очарователната си усмивка и насълзени очи. - Да, искам да дойда с теб!
-А аз не искам да заминавам сам! - леко ме привлече към себе си и силните му ръце се обвиха около кръста ми. Единствената мисъл , минаваща през главата ми бе " Не ме е страх!Той е до мен!".
сряда, 6 юни 2012 г.
My sis
Времето сякаш лети...
24 май - балът на най-добрата ми приятелка, на моето неповторимо Муше и небиологична сестричка мина. Тя вече е на морето,далеч от мен, и ми липсва страшно много.Макар и да си говорим всеки ден по телефона, не е същото, защото знам, че е на 200 километра разстояние, а не до мен.Някак си разбирам, че след това лято вече нищо няма да е същото. Повечето ми приятели ще станат студенти, няма да ги виждам толкова често и най-лошото аз ще бъда от така наречените "абитуриенти" . Ще бъда от най-големите в училище. Странно като се има в предвид, че вътрешно се чувствам на не повече от десет и правя глупости като за пет годишна.
Знам, че и лятото ще мине изключително бързо.Няма да го усетя. На есен за последен път ще отида на Първия си учебен ден. След това започват изпити ,балове ,матури , кандидатстване и надявам се София. Макар да има цяла календарна година го това време, то ще отлети и ще се чудя как мина толкова бързо. Все едно преди ден бях на тренировки и се запознах с едно момиче с къса кестенява коса, все едно снощи ядохме от нашите кексчета с въпроси. Ще ми липсва това време на лудории! Ще ми липсва и онова другото момиче, с което се къпехме във фонтаните и на галено наричах Лудост! Ще ми липсва и момчето с уникалния смях! Ще ми липсват и още много други хора, но нали това е живота- свършва един период ,за да започне друг-надявам се много по-хубав!
P.S. Нека има емоции това лято!Обичам те,Муше!
24 май - балът на най-добрата ми приятелка, на моето неповторимо Муше и небиологична сестричка мина. Тя вече е на морето,далеч от мен, и ми липсва страшно много.Макар и да си говорим всеки ден по телефона, не е същото, защото знам, че е на 200 километра разстояние, а не до мен.Някак си разбирам, че след това лято вече нищо няма да е същото. Повечето ми приятели ще станат студенти, няма да ги виждам толкова често и най-лошото аз ще бъда от така наречените "абитуриенти" . Ще бъда от най-големите в училище. Странно като се има в предвид, че вътрешно се чувствам на не повече от десет и правя глупости като за пет годишна.
Знам, че и лятото ще мине изключително бързо.Няма да го усетя. На есен за последен път ще отида на Първия си учебен ден. След това започват изпити ,балове ,матури , кандидатстване и надявам се София. Макар да има цяла календарна година го това време, то ще отлети и ще се чудя как мина толкова бързо. Все едно преди ден бях на тренировки и се запознах с едно момиче с къса кестенява коса, все едно снощи ядохме от нашите кексчета с въпроси. Ще ми липсва това време на лудории! Ще ми липсва и онова другото момиче, с което се къпехме във фонтаните и на галено наричах Лудост! Ще ми липсва и момчето с уникалния смях! Ще ми липсват и още много други хора, но нали това е живота- свършва един период ,за да започне друг-надявам се много по-хубав!
P.S. Нека има емоции това лято!Обичам те,Муше!
Абонамент за:
Публикации (Atom)