сряда, 20 юни 2012 г.

Липсваш ми...

   Чувствата ми са прекалено объркани в момента, за да знам точно какво искам. Лутам се и не знам по кой път да поема. От една страна си ти - прекрасен, мил, див, красив и безкрайно подкрепящ ме, а от друга - съм самата аз, това което съм, ученолюбивата, амбициозната, постоянно заетата.
  Прекалено си далеч, за да ме разбереш. Сърцето ми се разкъсва между теб и разумното. Единственото сигурно в момента е твоята липса и чувството, което тя ми причинява. Побърквам се като знам , че си толкова надалеч. Липсваш ми, но не мога само заради това да оставя всичко и да дойда при теб. Искам да знам, че и аз ти липсвам. Искам да имам по- основателна причина да рискувам . Трябва да реша по кой път да поема.
  Защо понякога нещата се случват толкова бавно и мъчително. Не можеше ли да останеш още няколко дни и да си кажем всичко в лицето, а е нужно сега всяка вечер да проверявам дали си ми писал. Можеше да е много по-добре и да бях сигурна поне в моите чувства, но аз и в тях не съм. Всичко е каша в главата ми и знам , че само ти можеш да я оправиш. Но как да ти кажа, че искам помощ, че искам да те видя и да те прегърна силно.
  Да, знам и аз ти липсвам. Но не знам дали толкова колкото и ти на мен. Страшно нещо е това животът. В един момент ти дава шанс да опознаеш човек, който да преобърне целия ти свят. А в другия така подрежда нещата, че всичко изградено до сега да се провали.
 Но каквото и да си философствам още единственото , което исках да каже бе, че те искам до мен! Липсваш ми, по дяволите!!!

Няма коментари:

Публикуване на коментар