вторник, 11 септември 2012 г.

Първият поглед


       Единадесет часа- само от толкова време се познаваха. Но той бе загадъчен, леко странен и налудничав , с прекрасна усмивка и хрипкав глас. Някак прекалено различен от представата й за „момчето”, но я бе спечелил вече.
        Беше почти полунощ, когато той,нека го наречем Алекс, и другите от групата се върнаха в стаята. Носеха няколко бутилки  алкохол и две безалкохолни.Очертаваше се тежка вечер.
       Най-добрата й приятелка й бе казала , че и той я харесва. Това я обнадежди още повече. Минутите течаха много бързо и някак си когато всички погледнаха часа, той показваше четири сутринта. Странно, всичко мина като за един миг. Но и за Алекс , и за Ейми всеки техен поглед бе важен, всяка дума,която си казаха се запечата в съзнанието им.
      Другите решиха, че са пили достатъчно и, че ще лягат.Всички се съгласиха-облякоха нощниците и се вмъкнаха в леглата.Само две грешни души се изнизаха тайно от топлите си завивки и излязоха на студената веранда. Ейми бе по съвсем къса нощничка и замръзваше. Алекс я прегърна, за да я стопли,но това не му беше достатъчно. От мига , в който я видя преди няколко часа единствената мисъл , която се въртеше в главата му бе колко ли нежни бяха устните й. Поговориха си малко, сякаш взаимно усещаха какво щеше   да се случи, но бавно изчакваха , за да опипат почвата. Това бе излишно, защото така и не разбираха какво казва другия , само наблюдаваха движенията на устните си, докато… Докато не издържаха и се целунаха. Сляха устните си толкова силно и страстно, че все едно единият бе огънят, а другият водата, която го потушава.

Няма коментари:

Публикуване на коментар